За Писането



Писането е причината, поради която започнах да правя тефтери преди повече 7 години. Записвах си мисли, сънища, разкази, планове за бъдещето. Лично имам около дузина тефтера и нито един от тях не съм довършил докрай. Чудих се защо все така се случва и ми отне време, но с времето отделните ми страсти сами започнаха да се търсят една друга и се заформи отговорът, който винаги съм търсил.

Пълната, в истинския смисъл на думата творба е такава, която обединява мисълта, хартията и подвързията. В нея аз съм автор, писар, книговезец и художник. Изказал и показал съм всичко от край до край. Трудно ми е да споделя усещането какво представлява такъв начин на писане. Това не е калиграфия, нито е „просто“ писане. Едното набляга прекалено много на визията си, другото набляга на значението си. Търся изживяването, което хора като поп Пунчо и Йосиф Брадати са изпитвали, когато са изписвали, изрисували и подвързвали своите дамаскини. Това са били сборници с поучителни слова, директно от самите автори, не само от Светите текстове. Влагали са мислите си в книжното тяло, на техния си разговорен език и са споделяли всичко това със съмишлениците си за четене и препис. Написваш книга в суровия смисъл на думата, даваш й форма, смисъл и роля. В този смисъл, написаното и това как изглежда то е свързано с всичко останало от книгата, с формата на перото, с грубостта на хартията, размерът на страниците и структурата на самата подвързия.

Пренасям се във времето, в което книгата няма тираж и е съкровище сама по себе си, защото винаги е отражение на създателя си. Независимо дали е препис или оригинал, дали е криво подвръзана или безупречна. Всяка буква носи белег от ръката на писаря, всеки шев на подвързията също. Всичко в името на художествената изява, свободната мисъл, красотата и просвещението.

Книговезец и писател. Създавам изкуство, чрез занаята с помощта на семейството си.