Новата Сбирка е Почти Готова

Сцени от Работния Процес

Новата колекция наближава към неизбежния си финал и е време да споделя по някоя подробност за работата по нея.

В средата на ноември започнах да шия 5 книги с особен формат. Най-голямата, която е повече от 40 см дължина, беше предизвикателство, както за мен, така и за голяма част от оборудването ми.

Шити са на по 5 канапа и както при малкият тефтер за колан, предпазните листове са зашити през кожената става за допълнителна здравина. Формите и структурата са доста повлияни от старите методи за изработка на счетоводни книги.

На снимката можете да видите трите различни форми, от които ще се състои сбирката. Ще бъдат по два малки и средни тефтера, а най-големият ще е единствен.

Когато правя сбирка, гледам всичките книги да са на един етап. Преди предпочитах като започна една книга, да я довърша докрай и едва тогава да започна следващата. Просто нямах търпение да стигна до момента с украсата, тъй като ми беше донякъде най-вълнуващ.

Лека полека си усмирих тези нагласи и видях, че е много по-добро решение да се настроиш изцяло за един тип работа, да се потопиш в нея и да я приключиш, преминавайки към следващия етап спокоен. В противен случай се получава едно хаотично прескачане и разсейване.

На снимката, тефтерите са току-що зашити и предстои да се намажат с гърбовете с лепило и да бъдат заоблени. Един вече е готов и почива в голямата преса, а в малката е следващият наред.

Най-големият тефтер почти не се събра в пресата. Кожата обаче беше страхотна за работа и всичко мина добре.

Досега прекалено често използвах кожи в различни нюанси на кафяво, но си знаех, че в един момент трябва да разнообразя с цветовете. В следващата сбирка четири от тефтерите са в керемидено червено, а най-големият е в дълбоко синьо.

Да си призная, щях още известно време да си продължа в кафевия тон, ако не бяха свършили кожите при досегашния ми доставчик. За голямо съжаление, тънките, растително-дъбени ярешки кожи не са лесни за намиране тук, за разлика от дебелите телешки бланкове.

Тогава си казах, че е добър момент да започна да използвам възможно най-добрата кожа и се доверих на една малка английска фабрика, специализирана в кожи за книги, с традиции в занаята и безупречни методи на дъбене и боядисване. 

С тази колекция и кожите, които използвах, усетих какво бях изпускал досега.

Много харесвам да правя сляп печат като украса. Отново, успехът до голяма степен зависи от кожата. За да се получат хубави контрастни линии и отпечатъци е достатъчно да се затопли инструментът подходящо, както и кожата да е поела достатъчно влага.

Ако кожата не е била обработвана подходящо обаче, тя няма да осигури това попиване и отпечатъка няма да се получи.

Много по-успокояващо е да се работи така, да си призная. Позлатата изисква още повече внимание и си е напрежение. Комбинацията от двете техники хем ми дава една предварителна подготовка, хем една хубава дълбочина на украсата в последствие.

След слепия печат идва сложната част с полагането на златото. Използвам най-често 23.5 каратов златен лист и за следващите 5 книги отидоха около 50 листчета.

Изисква се доста подготовка преди дори да започне самата работа. Времеемко е и се налага да се внимава с деликатните листчета злато, които при по-силна въздишка излитат и става страшно. Освен това се внимава с температурата на инструментите и под какъв ъгъл и с каква сила се полага печатът. 

Всеки път е напрежение и все се чудя дали ще стане както трябва. Има още бая време да мине преди да започна да подхождам с пълно спокойствие и самоувереност, ако въобще е възможно. Въпреки това обаче, малко неща пораждат такова чувство на постижение и възхита като това да се изчисти излишното злато и да се открие блясъкът, който този красив метал създава.

След като приключих с украсата, прибрах готовите тефтери, изчистих работната маса и подредих всичко в работилницата. От там нататък оставаше с баща ми да довършим и скрепим сребърните обкови към книгите.

Обичам да си държа чисто и когато работя, но стаята наистина изглежда различно, когато работата е съвсем готова. Някак, все едно е по-тихо вътре.

Лека-полека сребърните обкови започват да си идват на мястото. Работата по монтирането е голям част измервания и изчисления как и къде да се сложи най-добре. След това се действа със продупчването на кориците и полагането на среброто. Отне около седмица цялото упражнение.

С баща ми често се шегувахме, че най-важната част ще остане най-неоценена, а именно около стоте пирончета, които трябваше да се изработят, за да скрепят всичко накрая.

Доста работа се хвърли по тях, тъй като всеки тефтер и обковът му искат съответващи пирончета с точната дължина, здравина и площ на главата. Всеки от тях трябваше после да се зачука под определен ъгъл, за да противодейства най-ефективно там, където се очакваше, че ще се упражни най-много натиск.

Та нека им отдадем малко част и тях. Пирончетата и нитовете, които малко или много си остават скрити, но вършат наистина важна работа.

Баща ми.

Свърши чудна работа за тази сбирка и се радвам, че с негова помощ направихме огромен скок в качеството на работата си. Наистина от тук нататък не правим просто книги, а наследство.

Ще обърна подобаващо внимание на художествената част от работата и какви естетически цели си бях поставил за тази сбирка, когато окончателно е пусната а продажба. Това ще стане до няколко дена.

Поздрави,

Стопан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *