Предстояща Сбирка!

От средата на юни съм зает с нелеката задача да ушия, подвържа и украся общо 15-те тефтера, които ще са част от новата сбирка.

Двете последни сбирки от миналата година на Здравите и Есенни тефтери донесоха голям напредък в уменията ми и половин година след тях усъвършенствах наученото, отдавайки времето си най-вече на поръчки. Дойде обаче време отново да се осмеля да направя нещо ново, но и различно.

Площта за писане на всичките тефтери е А6, 14 от тях са с обем 350 страници, а последният е масивен с обема си от 700 страници.

Поставяне на кожата на гърба на книгата и оформане на канапите.

Исках да пробвам едни и същи техники, но в различни условия и затова в тази сбирка има силна игра с контрасти. Най-вече заради това, че тефтерите са мислени по чифтове. Всичките са подвързани в хубава, мека на пипане, растително-дъбена козя кожа, но половината от тях са и лакирани, за да се потъмни кожата, но и за да позволи позлатяване.

15-тия тефтер обаче е по-специален във всяко отношение и хем обединява качествата на останалите, хем ги надминава в много отношения.  Той за разлика от другите тефтери е подвързан в растително-дъбена кожа от кенгуру, с плетени от кожени ленти готически капителбанди и обкован по външните ъгли с апликации от масивно сребро.

Кожата от кенгуру е много особена освен с характерната си миризма, бледо-розовия си цвят, но и със свръх гладката си повърхност, много напомняща на телешка кожа. Държеше се прекрасно при всички етапи на обработка, от изтъняването, до боядисването и прегъването. Кожените ленти, с които са плетени капителбандите, също са от тази кожа, но небоядисана.

Готически капителбанд, плетен с кожени ленти.

Сребърните апликации са друго нещо, което присъства за пръв път при тефтерите ми, но планът е да станат редовно присъствие, тъй като към моята книговезка работилница се присъедини и новосъздадената бижутерска такава на баща ми. Двамата сме безкрайно развълнувани от хоризонтите, които се откриват.

Ще оставя за малко големият тефтер, за да се върна на останалите. Усещам как се пристрастявам към напръсканите със синьо страници на книжните тела. Успях да намеря перфектното съединение за целта – метиленово синьо. Правил съм предишни опити с мастило, но то се държеше толкова нестабилно, че в крайна сметка прецених, че не си струваше. Метиленовото синьо няма да се размаже при добир с влажни пръсти или път да се разнесе, ако попадне капка върху хартията. Мастилото веднага би пропило още повече навътре и би цапало ръцете. Перфектно се съчетава с кафяво напръсканите страници с калиев перманганат, който също просто оксидира хартията и я потъмнява, но не би предизвикала никакво изцапване при употреба.

Напръскани обрези с метиленово синьо и калиев перманганат.

Все повече си позволявам да разбъркам малко някои от традиционните техники, които в началото просто се стараех да пресъздам едно към едно. Голяма гордост са ми новите модели на капителбанди, които са силно вдъхновени от византийските и арменски техники на сплитане, характерни за ръкописите от миналото. Те са били основно влияние и на българските ръкописи, тъй като по форма и външност почти не се различават един от друг. Към книжното тяло първо е пришито ядро от 3 сплетени канапа, чрез 7 „шева“ и след това започва тъкане с цветни памучни конци.

Пришитото ядро от канапи към книжното тяло.

Започвам от дясно наляво, минавайки под нечетните шевове, а връщането е освен под четните шевове, но и под първия ред от същия конец за да се получи спираловидна плитка. Първите 4 реда са от един цвят и още 6 от контрастен конец. След първия ред от контрастния конец съм прикрепил 4 японски стъклени мъниста от 1мм, с помощта на тънък копринен конец.

Тъкането на цветните конци около ядрото.

Идеята ми дойде от една грешка. Гледах снимка на капителбанд, който явно бе плетен с много усукани конци и се бяха образували възелчета, които първоначално сбърках за мъниста и безкрайно много ми хареса. Приемам го за моят малък принос, тъй като никъде не съм виждал да се прикачат мъниста към капителбанди. Смятам, че е нужно да се привлича повече внимание към тази част от книгата, тъй като всъщност отнема страшно много време и усилия да се направи. За двата капителбанда на един малък тефтер са нужни поне час и половина работа без прекъсване, надвесен над тези малки плитки с 3 игли широко отворени очи.

Контрастиращите готови капителбанди с пришитите мъниста.

Това бяха малко впечатления натрупани по време на работа и с облекчение споделени тук. Сбирката ще е готова до края на август и тогава ще има много повече снимки и подробности.

Поздрави,

Стопан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *