Работа През Зимните Месеци

Моменти на Творческа Почивка и Ново Вдъхновение

След като приключих сбирката „Шепоти“ и всичката допълнителна работа по нейното представяне, бях доста изтощен.

В началото на декември посетих един приятел от детството, с когото бяхме загубили връзка през годините. Наскоро, когато се срещнахме обаче, научих, че е станал грънчар с много особен метод на работа.

Ще ми се да представя по най-добрия начин с какво се занимава, но намирам за трудно да намерия точните думи . За мен, той е изградил една много искрена връзка между себе си и земята. Личи си в думите и в работата му. Не е достатъчно да кажа просто, че добива сам глината си, гради съдовете без колело и ги пече в пещ на дърва, която сам си е изработил. Както наскоро прочетох в една книга, която ще спомена по-късно, Георги успява да използва природата като съавтор на изработките си, както чрез светогледа си и избора си на глина, така и чрез непредсказуемостта на огъня, който пече съдовете му.

  • Малката дървена пещ.
  • Работния кът в къщата.
  • Гледка.

Останах при него няколко дни. Часове наред си говорихме за близкото и далечното минало, какво означава за нас самите това, че упражняваме занаят и как подхождаме към работата си.

Стигна се и до това, че всъщност книговезането е сравнително нов занаят, в сравнение с керамиката. Там, ако човек реши, може да контролира всеки процес от събирането и обработването на глината, през изработката и условията на печене.

Книговезането в сегашния си вид разчита на много други професии, за да съществува. Необходими са всякакви кожари, майстори на инструменти и хартия, производели на конци, хора да добиват метали и изтъняват златни листове. Всичките тия неща, за да мога аз да направя една от своите книги.

Разгледайте Фейсбук страницата на Георги Генов и неговите чудни изработки: Праисторическа Керамика

Халколитна керамика – Георги Генов

Напоследък ми е все по-трудно да се вдъхновявам само от образци на подвързии. След тази среща, керамиката ми стана една много желана разсейка и извор на вдъхновение. Дълбоко ме впечатли огромното разнообразие от форми и стилистики в различните времена и земи. Това, което най-много ме грабна бе представата за свобода в работата. Колкото повече се задълбочавах в тематиката, толкова повече започнах да осъзнавам, че аз не се чувствам особено свободен като работя. Напрягам се и не спирам да утвърждавам разни ограничаващи представи в главата си.

Отнемаше ми страшно много време дори да зачена представата за украса на следващите тефтери. Две седмици скици и всичко отиваше в коша накрая. Накрая се спрях и просто продължих да търся нещо ново в света на керамиката.

Много ме разтърсиха три филма за корейския грънчар Лий Канг-хьо, японеца Кен Матсузаки и китаеца У Уей Ченг. Разгледайте прекрасните документални филми за философията и работата им тук:

Заради тях научих за една невероятна книга от създателя на Японското движение за народни изкуства (Mingei Movement). Името му е Янаги Соетсу и книгата се казва  “The Unknown Craftsman”. (За жалост, не е превеждана на български и я няма в електронен вариант. Наложи ми се да си я поръчам от Англия.)

Философията му е напомняща за Уилиям Морис и неговото Arts & Crafts движение, но все пак вкоренено в Зен Будизма. Книгата показва един страхотен поглед върху ролята на занаятчията в едно общество. Как е негов дълг да възпита вкус към красивото у сънародниците си, ако желае да се изтъкне, нека го направи, но в последствие да се отрече от себе си и да живее само чрез произведенията си. Много прочувствени разсъждения. Бих я препоръчал на всеки, който се занимава със някаква форма на декоративно изкуство.

Цял месец бях обсебен да разбера какво означава всъщност да си свободен в работата си, как се постига? Не знам все още. Трябва май доста време да мине, докато смеля в главата си всичко, което видях, прочетох, разсъждавах и преживях. Важното е, че ръката ми отново смело скицира.

Предполагам, че поуката от цялата тази история е, че ако попаднеш в състояние, в което се чувстваш творчески възпрян, не бива да изпадаш в ужас. Дори да е тихо, ако слушаш, все някога ще се обади гласът, който си чакал.

Следващото нещо, на което ще се отдам е мислено да се върна отново във Флоренция и да прочета Трактатите по златарство и скулптура на Бенвенуто Челини. Един голям концептуален скок от скромният и изчистен идеал на Mingei керамиката до върховете на Ренесансовото декоративно изкуство. Да видя дали ще успея да намеря някакво равновесие между двете неща в работата си.

  • Точена Чаена чашка от Shōji Hamada
  • Benvenuto Cellini, Saliera, 1540-1543

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *