Сбирка от Малки Гатанки

Стегната и внимателна изработка, но експресивна и хаотична външност.

Последните три седмици бях зает с изработката и снимките на шест тефтерчета. Те бяха замислени още миналата година, но докрай се чудих как точно да подходя с тях.

Дребният формат на тефтера за колан много ми хареса и исках да повторя работата по някакъв начин. Бях решил да направя цяла колекция от такива, отново с обков, но този път и златна украса. Дори бях ушил 3 от тях, още преди да започна голямата колекция СТЪЛПОВЕ. Работата по големите обаче започна и малките останаха на заден план. Украсата на Стълповете бе истинско предизвикателство, не само заради размерите на тези тефтери, но и заради желанието всичките да са различни, но все пак с общи признаци, съобразени с металните детайли и т.н. Като цяло много скици бяха направени и извхърлени. Беше проект, който с баща ми бяхме приели много сериозно и след края му, и двамата бяхме поуморени.

Дойде ред на малките и реших, че този път подхода трябва да е съвсем различен. Няма да отрека, че се чувствах доста повлиян от азиатските грънчари, които следя напоследък и техния свободен подход към работата. Гледах как един корейски майстор изработва съд с огромно старание и умение, но след това като в изблик на първична игра, просто го облива с разноцветни глазури. Без притеснение, без излишна грижа, все едно нямаше значение какво точно ще стане накрая. Важното бе, че има нещо.


Квадратна Ваза– Lee Kang-hyo

Много се чудих дали и аз съм способен да изпитам такава свобода. Та така, с баща ми решихме да направим една почивка, в която той да се подготвя за следващите неща, а аз да си избистря ума с нещо по-нестандартно.



Отново реших да използвам хартията, която аз направих още миналата година от всичките остатъци, които насъбирам в работилницата. Това е вторият ми опит да правя хартия, като този път подбирах нюансите на изрезките да са само между бяло и кремаво. При първият опит слагах всякаква хартия и резултатът не беше толкова приятен като цвят и текстура.

Страниците вътре са отново с кремавата хартия на Clairefontaine, с която доста свикнах да работя.



Книжното тяло е шито на 3 канапа и кориците са работени да следват извивката на гръбнака. Този път има някои допълнителни оформяния, особено по вътрешни ъгли, за да се остави повече място за подгъва при капителбандите.



Те, от своя страна са един интересен експеримент. Първоначално бе направено ядро от един канап, пришит към тялото, след което подобно на техниката на Готическите капителбанди, бе изплетена плитка около него, но вместо с кожени ленти, с дебел ленен конец. За да се компенсира липсата на цвят в композицията, с бял памучен конец бяла пришити редуващи се цветни, стъклени мъниста в широките бразди на плетката.

Много често при предишни проекти, слагах канапена плитка в кожената шапка над капителбанда, за да стои като издутина, която хем пази, хем допринася за изгледа на тази част от книгата. Този път кожената шапка плъно лежи върху капителбанда, без допълнително ядро в сгъвката.



Относно кожата, тя до голяма степен реши как ще бъда положена декорацията. Повърхността й е страхотна, както и цвета, но за съжаление начинът, по който е обработена не позволяваше да бъде декорирана с печати. Реших, че хем не мога да си позволя нищо да не правя с кожата, хем да направя книги без никаква украса. Така се стигна до идеята, че е време за един по-смел експеримент.



Другото нещо, което наклони везните бе това, че имах останали около 20 сребърни листа. Намирам ги за страшно неудобни за употреба в конвенционална украса, просто защото самият лист е доста по-дебел от златния и се държи по съвсем различен начин. Трудно е да се опише, но да кажем, че там където златото е пластично, среброто се чупи. Това от своя страна води до доста по-непридвидими резултати при полагането на печат.

Затова ми се стори перфектно да го включа в този тип украса, тъй като няма да се налага да се изпитват до край неговите пластични качества. Запечатването под няколко слоя лак пък, решаваше проблема с евентуалното образуване на патина по повърхността.



За пръв път правя подобна украса, и то с този определен тип нагласа. Очаквах да изпитам спокойствие и неангажираност, но всъщност изпитах едно особено вълнение, което не спря до последната книга. Вълнение, все едно си играя. Игра с работата си, с живота си и предразсъдъците си. Накрая пак имаше притеснение, как ще се възприеме този мой подход, но някак си нямаше толкова значение. Беше по-скоро като старо ехо.

Не знам дали ще направя нещо такова пак. Сега с баща ми се готвим за едно международно състезания по книговезане в Англия и отново проекта е стегнат и структуриран. Струва ми се обаче, че тази абстрактна колекция бе най-доброто упражнение по смелост, което можех да направя.

Така, тези шест книжки са оставени да бъдат разтълкувани от всички нас и са действително една странна перла в историята на моите изработки.

Вижте как са изработени:

Чувствайте се добре дошли да разгледате всеки от тях в магазина тук:

[products limit=“12″ columns=“3″ category=“162″ orderby=“title“]

С пожелания за спокойни дни,

СТОПАН

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *