ЖЪТВЕНИК
Книга, която цъфти
ЖЪТВЕНИКЪТ Е ЕДНОВРЕМЕННО ВЪТРЕ И ИЗВЪН ФОЛКЛОРА
— СТОПАН
ЖЪТВЕНИКЪТ е малък ръкопис, съдържащ две песни посветени на Слънцето и жътвата. Те са изписани и украсени върху специално направена за целта ръчна хартия и след това подвързани в едно цъфтящо тяло от козя кожа, памук и сребро.
ПЕСНИТЕ
Първа Песен
Слънчо ле, ела ни пекни
ела ти де пек не стъпва
не стъпва, не хич припарва
че тука сенка дебела,
дебела, Слънчо дълбока.
Не капва ни дъжд, ни роса
не теква, че студ ни мъчи,
че втвърди от лед на камък,
на камък, Слънчо водата,
водата, наща скъпата
тая де живец ни дава,
тая де пръст черна храни,
пръст суха, Слънчо безплодна
безплодна, ма още жива
чака тя, да са полейе
пък от теб, чист лъч да глътне
да глътне, Слънчо да роди
пак бяла, едра пшеница
пшеница, чернокласица
да пълни, клети амбари
клети ле, Слънчо паднале
Грейни ни, пак да се стоплим
да стоплим, да разтупкаме
тая гръд, пуста ледена
че ни нас, Слънчо лъгаха
че ни нас, люто проклеха
Онез две, лами бродници,
бродници, житомамници
Два класа, Слънчо късаха
Два класа, от всека нива
Две чепки, от всеко лозе
Две дини, от всеки бостан
Тъй тия, Слънчо вещици
крадоха, не се спираха
не спряха, та пренесоха
все зрял плод от наща земя,
от наща, Слънчо на друга
На друга, земя дяволска.
Там, дето не щеш да грееш
не грееш, що друго съмва
Таз земя, Слънчо все свети
все свети, що са две слънца
Две слънца, кат кръв алени
две булки им брачно пеят
Две булки, Слънчо – месечини
На хоро се вият, гледат
гледат те, броят що жънат
що жънат, мамени момци
Сто момци, Слънчо лъгани
Лъгани от онез лами
Ламите, житомамници
Та изгрей, тука лъч топъл
По-топъл, Слънчо, по-жежък
От онез, две лоши слънца
де греят на кър дяволски
Твоя лъч, че пак ще пусне,
ще пусне, Слънчо водата
Да пои, нежно полята
Полята и гърла сухи,
Съхнали, веч напукани,
Молят се, Слънчо за капка,
за капка, за светъл ручей
за момци, бързо прибрани
за жътва, зряла обилна
За тебе, Слъчно прекрасни.
Втора Песен
Чудо е, чудо тук стана
изря пак, Слънчo прекрасни
събуди, жадни юнаци
събуди, гладни невести
невести, млади гиздави
Жънат те, бели засмени
бели по черната нива
черна, со бели биволи
биволи, дърпат те тежко
каруци, пълни ковчези
връз пълни со златно зърно
златно кат Слънчо гидия
вирнат там, не ще да слезе
не слиза от три дни вече
взе нощта Слънчо за своя
държи я, не ще да пуска
дорде не всичко узрее
дорде не грозде се пукне
дорде не клас се прекърши
Тичат все, бързи жътварки
бързи кат сто пеперуги
подир тях, мек дъжд се сипе
благо ръси, ситна росица
Борят се те една друга
коя ще, ерген наджъни
коя ще, повеч прибере
да пече, че пак вси момци
вси момци, со пълна торба
пресна те пита да носят
пекната во слънчева пещ
пещ мощна, едра могила
Пратиха момци петлите
там отвъд, при земя долна
да пеят, да вечно будят
пустият, черен там дявол
да не спи, да не хич ляга
все нива, той да забрави
все лозе, той да не помни
да жънат, дорде остане
само сноп от свита брада
брадата, там на нивата
да роди, пак догодина
да бъде силна земята
да сипе дъждец небето
пак тежки, пълни каруци
да дърпат, бели волове
волове, со роги красни
красни со прежди червени
Бре, Слънчо, как ни опази
от пуста дълбока сянка
как пусна пак бистри потоци
как поля пак черни ниви
от камък вода потече
потече, жажда потули
вземи ти таз пита, Слънчо
бъди сит, па ни споминай
споминай, до догодина
тогаз пак, топло да грееш
пак лозе, ти да отрупаш
пак зърно, клас да навежда
Но иди, Слънчо легни си
че три дни, ти веч не лягаш
поспи пак, ела по утро
по утро нас да пробудиш
Пръв поглед, тебе да зърне
Двете песни са написани от мен и са денят и нощта спрямо идеята на книгата. Първата песен е оплакваща, тя е вид молба към Слънцето да дойде на помощ на хората, да ги избави от трудните времена и лошите сили, които са ги нападнали. Хората се обръщат към него като към по-голям брат, с много обич, но и дълбоко уважение. Представих се, че това е по-подходящ начин да се гледа на Слънцето, отколкото като на цар, да кажем. Братът е много по-достъпна фигура. Той е някой, който знаеш, че е там и готов да ти помогне, защото е по-способен и опитен от теб самия.
Втората песен е по-празнична, хвалебствена и благодарствена. Слънцето вече се е притекло на помощ и хората изброяват неговите добрини, както и последствията от тях. Вече обогатени с неговата топлина и смелост, хората се стараят и те да си помогнат по някакъв начин, да затвърдят благото, което ги е сполетяло, но и да се отблагодарят на Слънцето подобаващо. Това отблагодаряване, ще осигури неговата добронамереност и склонност да помага в бъдеще.
Като повечето български народни песни, при тези две не присъства рима в стихосложението. Те обаче са оформени сричково по структурата 3+5 срички на строфа и са всяка по 65 строфи, всяка поместена на отделна страница.
Хартията е изработена ръчно, тук в книговезницата от количествата хартиен остатък от предишни изработки. Първоначално са отляти в листове А4 и в последстиве нарязана и прегънати до формат А7. За да не се разливат мастилата и боите, тя бе импрегнирана с нишестено лепило от двете страни и повторно изсушена и притисната. Листовете бяха сортирани и странирани в коли по 4 листа и изписани спрямо подредбата.
Изписването е направено с перо и мастило, а рисунките с четка и акрилни мастила, разтворени във вода.
ПОДВЪРЗИЯТА
Най-ярката особеност на подвързията са нейните капителбанди. Пътят към тях започна с любопитството ми към определен тип готическа подвързия, чиито капителбанди, всъщност използват кожата на подвързията да се прегъне и пришие към ядро на книжното тяло.. Това ме накара да обмисля добавянето на различно парче изтънена кожа вместо тази на подвързията, с цел да разширя възможностите за украса като същевременно подсилвам капителбандите със здрав материал..
Направих множество опити с тази техника, като например да сложа печати на тази кожена част, както при „БРЕЗОВА ГОРА“ или също да издължа и разделя лентата, както при
„ТАМ ПАДАТ ЛИСТАТА“.
Преходът на капителбандите от функционален към скулптурен елемент към книгата бе следващата стъпка в развитието на тази идея. Помогна ми стабилния начин на закрепване и доверието ми към кожата като здрав и пластичен материал.
Този чифт капителбанди тласка декоративния аспект на нещата над функционалния. Това не означава, че все пак те не изпълняват ролята си на предпазители на книжното тяло. Всяко „стебълце“ е подсилено с усукан канап, около който е зашита кожата. Главата на цветята са големи намотани възли от ленен конец, след това покрити с изтънени кожени ленти в ключови точки. Оставени са и няколко отворени места, които действат като основа на добавките от кожени венчелистчета и памучни конци.
От горните снимки, лявата е долният, висящ капителбанд, а дясната е горният. Той е малко по-прост от долния, но притежава интересното свойство да „цъфти“ при отварянето на книгата. Това е възможно, защото 5-те малки цветя идват малко в повече за ширината на книгата и когато са затворени са 2 над 3.
Другият нов елемент е памучният венец-слънце, прикрепен към гърба на книгата. В същността си, той е изработен на принципа на тъкан капителбанд, но тъкан в кръг, вместо в линия. За целта на синьо-зеленото кожено парче в средата са пробити нечетен брой дупки, чрез които е прикрепен обръч от усукан канап. След това памучния конец се вие около шевовете на обръча, докато не обхване и него самия в цялост.
Лъчите са вързани снопове конци около долната част на шевовете. Същите дупки накрая бяха ползвани и да се пришие цялата апликация към жълтата кожа на подвързията.
Обковът отново е дело на баща ми Иво Даскалов. Той е направен от сребро проба 925 и се състои от 8 бутона, по 4 на всяка корица и една закопчалка на въшния обрез, чиито основи също представляват бутони. Сребърните апликации са най-класическият елемент от подвързията и създават една спокойна и симетрична рамка на иначе по-дивата останала част от декорацията. Контрастът между класическият тип обков и авангардни декоративни елементи заземява книгата по някакъв начин в нашите очи.
Особената форма на книгата и нейните елементи изискваше изработката на подходящ тип кутия за нея. В случая бе направена такава от две части. Горната, служеща за капак, а в долната да се вмести самата книга. Бяха направени две обемни приставка, които да придържат книгата отгоре и отдолу, но същевременно да оставят място за капителбандите свободно да бъдат наместени в пространството, без да се деформират.
Кутията е облепена с ленен плат и за допълнителна здравина, всеки капак има допълнителен кожен панел. Той служи както за защита при поставяне, така и за захващане при отваряне.
Украсата върху самата подвързия е смес от сляп печат, пришити кожени апликации и златен печат. До голяма степен е и опит за подобрение на техниката използвана при направата на нашето „ЧЕТВЕРОЕВАНГЕЛИЕ“ от 2019 г. Кожените парчета са предварително украсени със сляп печат, слепени, пробити и пришити към основното парче с ленен конец. Златната украса е направена само върху червената кожа и то след като вече бе сложена върху книжното тяло цялата подвързия. Използвано е 24 каратово злато от трансферен лист, тъй като се опасявах да не се залепи свободен златен лист по шевовете.
КОНЦЕПЦИЯТА
Още от самото начало, идеята ми беше да обвържа книгата с българския фолклор. С някой обичай или ритуална практика извършвана сега или в миналото. Основният проблем с тази идея бе, че книгата никога не е заемала такова място в традициите ни. Примерите за красиви и обковани ръчно подвързвани книги се ограничават до голяма степен само до богослужебни книги като Евангелия, Часослови, Псалтири и т.н. Все пак в миналото грамотността е била привилегия най-вече за църковни лица, за тук-там някой даскал. Дори се чудя дали неграмотността до голяма степен именно е давала тласък на тази жива и пъстра плетеница на народни представи, обичаи и поверия. Въпросът бе, как да обвържа книгата като народно-художествен предмет с тях, но по някакъв достоверен начин?
Накрая реших, че просто ще използвам фолклорът като една арматура, върху която да изградя нещо фантастично. Нещо несъществуващо, но пък не толкова откъснато, не толкова невъзможно да е съществувало в някой затънтен географски или свръхестесвен кът на България. Може би пък някакво продължение и развитие на ръчно правената книга, ако не бе прекъсната практиката в миналото.
Започвайки от самото име ЖЪТВЕНИК, исках наставката да напомня за книга подобно на Требик или речник. Това е книга, която се ползва при жътва, но при определени обстоятелства. Представих си, че Жътвеникът е семейна книга с най-скъпите песни за плодородие на един род. Представителите на този род или сами са си направили или са поръчали тази книга да са изпише и изработи. Целта й обаче, не е толкова да служи на семейството, тъй като те така или иначе си предават тези песни от уста на уста. Целта е, ако друг род има чувството, че неговата реколта е в опасност, че жътвата може да не е сполучлива, то да поиска Жътвеника на друг род, за да изпее чужди песни на полето си.
Това изпяване се прави заедно с четенето и идеята е да не могат тези песни да се наизустят от чуждия род и така да се уважи съкровището. Песните са две като първата е да примоли Слънцето или друга сила, която съответния род си е избрал, да събуди съжалние у нея и да я подтикне към помощ. Втората пък се пее след жътвата за благодарност. Причината да се пеят чужди песни на полето е заета от практиката да се подменя реколтата на една земя, за да не се изтощава почвата. Вярването в случая е, че пеенето на чужда песен по същия начин възродява живителната сила на земята, но по един свръхестествен начин.
Това, че трябва да я поискаш от другите въздейства и по нравствен начин, от тази гледна точка, че подтиква към добри отношения със съседа, тъй като може да се наложи да поискаш неговата помощ.
В заключение, Жътвеникът обединява в себе си почитта към земята и стихиите, към рода и семейството, но и към книжнината и просветата като ценност.
Филм За Творбата
Творбата е налична да бъде притежание в колекцията на ценител на работата ни. При интерес, моля свържете се с нас чрез контактната форма на сайта ни.