декември 13, 2021

Да бъдеш книговезец в Южна Корея

Горд съм да споделя, че бях един от международните участници на тазгодишното Биенале на Занаятите в град Джинджу, Южна Корея. То се проведе от 04 до 21 ноември 2021 и участвах с петте книги от сбирката си СТЪЛПОВЕ от 2019 г.

Освен това бях един от тримата международни художници, поканени за един месец в град Джинджу, за да създам две индивидуални произведения и едно в сътрудничество с корейски майстор.

Моят проект за двете индивидуални изработки включваше експериментиране с традиционната корейска ръчно изработена хартия Ханджи и коприна от региона, като материали за подвързване на книги. Третият проект беше сътрудничество между мен и корейски майстор, който изработи метални обкови за специално направена книга с изцяло кожена подвързия. Желанието ми беше да натрупам колкото се може повече знания относно техните видове хартии, тъкани, метални сплави и смеси за патиниране.

От моя страна се надявах да внеса малко поглед върху западните и в частност балканските книговезки структури, стилове и дизайни, както и познания относно спецификите и конструкцията на обкова по книгите.

Пристигане

Пристигнах в началото на октомври и веднага бях ударен от факта, че поради непознаването ми на езика , една голяма част от това, което тази земя предлагаше беше заключено за мен. Още през първата седмица обаче успях да посетя няколко впечатляващи местни занаятчии в техните ателиета, да опитам местната храна, да посетя музеите и културните обекти на града, срещнах се с колегите си международни артисти и опознахме селския живот и архитектура в корейските традиционни села.

Тази първа седмица беше повече или по-малко организационна и предимно проучвахме района около апартамента си. Вечерите планирахме предстоящите си изработки, докато се подготвяха студийните пространства и материалите за нас.

Имах известни проблеми със съня през първите няколко дни, но направих всичко възможно да остана буден през деня и да се опитам да спя само през нощта. Цялото пътуване от дома от началото до края беше общо около 32 часа и със 7 часа разлика в часовата зона.

Работата Започва

За пътувването бях подготвил около 40 килограма багаж, повечето от които бяха инструменти. Въпреки това, нямаше как да пренеса цялото си оборудване. Това означаваше, че останах без големи преси, без ренде, без стан за шиене и други подобни неща, с които съм свикнал в собствената си работилница. Трябваше да направя много компромиси и да се върна малко назад към времето, когато правех книги без много инструменти, така че това беше освежаващо предизвикателство в този смисъл.

За всички книги използвах само хартия ханджи за страниците, както и за декоративните аспекти. Исках да използвам корейски традиционни материали и да ги трансформирам по начин, който не е бил виждан досега, а именно в по-европейски тип книжна структура. Двете ми индивидуални произведения бяха доста сходни, имаха същия формат и обем, но едната беше планирана да бъде подвързана в декорирана хартия ханджи, а другата в традиционна корейска копринена тъкан. Двете по същество са милиметрови подвързии с корейски привкус.

Мисля, че намерих коприната за най-предизвикателна за работа и се срамувам да призная, че успях да съсипя две малки парчета от този скъпоценен материал. Ценя възможността, че работих с нещо толкова ново за мен, просто ми се искаше да имам повече време да експериментирам адекватно с всичко, което ми беше предложено.

Съвместната Работа

Съвместната работа по третата книга беше много по-позната от другите две. Тя е малко по-голяма по обем и размер от другите две. Голямо предизвикателство беше да сложа кожата без костката си, защото синът ми я скри преди да си тръгна и не можах да я намеря. Трябваше да си купя пластмасова алтернатива от един магазин в Корея.

Не знаех какви условия ще имам за позлатата, така че подготвих злато в свободни листи, както и трансферно 23 каратово злато. Реших, че ще е по-лесно да направя по-опростен дизайн, с малки инструменти и да трансферно злато. Също така, нямах възможност да донеса малкият си котлон от работилницата, така че трябваше да използвам газов котлон от корейското студио. Тези преносими котлони със сменяеми газови флакони бяха много разпространени там.

Другите две книги вече бяха готови и аз бях в последните етапи за завършване на всичко планирано. Работилницата, в която бях, беше проектирана да бъде учебно пространство с три големи работни станции, всяка от които побира около 3 души на маса. Имах цяла маса за себе си, но всички бяха проектирани така, че работещият трябва да седи на пода. Отначало това беше вълнуващо, но скоро ми стана много неудобно. Предложиха ми стол, който започнах да използвам в един момент, но масата беше толкова ниска, че бързо започна да ми става пак некомфортно, но по друг начин.. В крайна сметка, имах сериозни болки в гърба от дългите работни дни и с нетърпение чаках да се излегна на твърдото легло в квартирата. За щастие две седмици спане в леглото ми у дома излекува всичко без проблеми.

Майстор Тегийо, който беше моят партньор, беше много любопитен за процесите, включващи кожа, тъй като това не беше много разпространен материал в тази област. Той беше много заинтересован от процеса на позлата и искаше да бъде там, за да види с очите си как се случват нещата. Докато аз правих моите неща, в другата част на студиото той работеше по обковите, които по-късно щяха да бъдат сглобени вървху книгата. Ние правехме измервания от време на време, за да сме сигурни, че всичко ще пасне както трябва.

Краен Резултат

Общата ни работа е с книжно тяло, изцяло съставено от хартия ханджи. Подвързана е в наситено синя козя кожа, позлатена и с 23 кратов златен лист.

Обковите, направени от майстор Тегийо, са ръчно изрязани и гравирани от дебела никелова сплав, която той обикновено използва за обковаване на мебели. Те са общо 8 ъгълчета на двете корици и една закопчалка на предния обрез. Металните елементи са монтирани към кориците на книгите с пирони, изработени от същата сплав и занитени откъм вътрешните корици. След това нитовете се скриват със слоеве хартия, като най-горният е отново ханджи.

И двамата наистина се гордеем с тази работа. Въпреки че имахме много малко време и направихме много компромиси, работата символизира много първи стъпки. И двамате не сме били свидетели на пример за комбиниране на две традиции по такъв начин преди, а именно обединяването европейски тип подвързия с обков, типичен за корейските традиционни мебели.

Наистина ми се щеше обаче да имаме повече време за подготовка. Срещнахме се първите дни след като пристигнах в Корея и едва тогава започнахме да обсъждаме как ще работим заедно, какво да очакваме един от друг и какво всеки от нас може да предложи в този ограничен период от време.

Ако бях имал повече време, бих направил по-византийски стил на подвързване и може би бих вложил много повече художествени елементи, не само в декорацията, но и в структурата. Първоначалният ми план беше в съвместната работа да комбинирам абсолютно всичко и да включа ханджи и коприна като декоративни елементи на самата корица. Майстор Тегийо също би направил много по-сложни обкови с много по-интересни механизми, тъй като той също е опитен в изработването на традиционни корейски катинари.

Желанието ми в крайна сметка беше всички произведения, макар и прости, да представят местните материали в малко по-нов, различен от традиционния, но все пак уважителен начин. Любопитно ми да видя дали районът на град Джинджу ще създаде нова вълна от корейски книговезци, които ще пристъпят крачка по-далеч от традицията и ще създадат вълнуващи нови форми със стари техники и ще облагодетелстват по-нататъшно развитие на една така или иначе великолепна и богата традиция.

Биенале на Занаятите в Джинжду 2021

Кулминацията на престоя ми в Корея беше Биеналето на Занаятите в Джинджу през 2021 г. Това е събитието, което помещаваше колекцията ми СТЪЛПОВЕ от 2019 г., както и произведенията, направени по време на моето пребиваване.

Изложбата включваше много чуждестранни артисти, някои от които дори дойдоха за самото събитие. По-голямата част от експозицията бе от известни корейски занаятчии от местните райони, а също и от цялата страна. В него бяха включени много красиви предмети от областта на грънчарството, текстилните изкуства и занаяти, лакирани изделия, дърводелство, особено шкафове и други мебели, порцелан, скулптура от всякакви материали, бижута, инкрустация и др.

Имах възможостта да се запознаят с някои чуждестранни артисти, както и кмета на град Джинджу и други официални лица. Той беше любезен да ни покани на обяд предния ден, за да може да ни посрещне подобаващо.

Изложбата беше огромна и дори беше разделена на няколко места в града. Тези под-експозиции обръщта внимание на конкретен вид занаяти. Например, една сграда беше фокусирана върху традиционните корейски шкафове, а друга върху лакираните изделия и керамика. Радвам се, че успях видя всички тези творби по такъв начин. Бях особено впечатлен от грънчарството и текстилнатите изработки, тъй като досега съм имал възможността само да чета за тях, но не и да видя примери толкова отблизо.

Горд съм да кажа, че бях единственият представен книговезец и често се налагаше да отговарям на въпроси относно работата и какви материали са използвани в процеса. Повечето от посетителите намериха събитието за много вълнуващо, но за съжаление трябваше да напусна на следващия ден. Изложбите останаха отворени за публика до края на ноември, така че се надявам много хора да са услпели да посетят и разгледат всичко.

Това беше първото издание на това събитие и се надявам, че ще се превърне в процъфтяваща традиция в бъдеще. Желая всичко най-добро на организаторите!

Menu