СУЕВЕРНИЯТ ЧОРБАДЖИЯ

… и неговият магически справочник

една книга, която се постарахме да няма аналог в историята, но едновременно с това – да я приобщим към нашата.
— СТОПАН

Имало едно време, в едно средно голямо балканско село, един богат търговец. Съдбата го наредила така, че приемал в имота си, както своите съселяни българи, така и властниците турци. Всички се обръщали към него тъй – чорбаджи!

Той не се радвал много на вниманието, чувствал се раздвоен. Не знаел попа ли да слуша или бея. Душата ли да си спаси или кожата на гърба? Много нощи той спал криво, мислил, струвал и все не знаел кое е правилно. Чудил се кой по-напред ще му вземе насила имането. Дали от своите или чуждите да се бои – не знаел, затуй се боял от всички. Знаел само, че трябва да поддържа името си, да си пази рода, да помага колкото се полага, ама не и повече.

Ходил чорбаджията на църква, но за кратко. Ходил и да му баят често. Не ходил на погребения, не излизал нощем. Не се събирал по веселби, мяркал се само ей така за поздрав. Преди път минавал хем през попа, хем през ходжата – да го изпратят с молитва. Давал им жълтици за евангелия, псалтири. Все броеницата държал, все грижа имал на главата. Да избяга от тоя страх, голям път извървял. Взел си писан коран от Цариград, пък после чак до Божи гроб стигнал и станал хаджи. Много неща видял на изток. Свитъци, книги, дервиши и чул безброй незнайни молитви.

Записал той каквото могъл от нашите и чуждите, запомнил на ум другото, та накрая пак се върнал в китното си село. Отишъл той при писарите и книговезците да им заръча сборник, който да го пази. Много жълтици изсипал за него, искал да е тайна. Не се разбрало кой е работил по тоя сборник, щото ги било страх от лоша поличба. Чорбаджията обаче изтривал страха на всички с още кесии с жълтици.

Едно лято, като никога, на сбора се появил с тежка крачка чорбаджията. На изпъчените му гърди, под аления фес, ярко блестяла най-странната огърлица с плетени колани, шарени като мартеници, с червена кожа като кръв, с кръгли седефи като пълни месечини и с блестящо сребро като пухкави облаци. Вървял нашия чорбаджия и знаел, че вече нищо не може да го надхитри.

Всички се чудили какво имало зад капаците на туй нещо, но той все не показвал. Не бил вече плашливият самотник от преди. За една година си утроил земите. Всеки, който стъпил в селото, минавал първо през неговата къща ръка да му целуне и всички казвали едно и също – че не свалял огърлицата от себе си. На този, който му показвал уважение, чорбаджията взимал едно парче хартия и с уверена ръка рисувал едни причудливи знаци, та ги давал като дар. Пожелавал нещо добро, давал напътствия и от дума на дума хората почнали да го търсят за всякакъв съвет. Той винаги имал отговор, придружен с тия негови знаци. Ако се зачудил нещо, само тогава свалял огърлицата, слагал я на масата и разгръщал нечетимите й страници.

Така се изредили година след година. Селяните тръгнали да търсят работа по градовете. Вече като стари се сещали за чорбаджията и разказвали на по-младите за него. Показвали и знаците, които им рисувал, защото те още ги държали по пазвите си. Някои даже отишли да го търсят, но така и никой не намерил пътя пак до туй китно балканско село…

– Стопан

ВЪВЕДЕНИЕ

Суеверният Чорбаджия ни връща в 17-18 век – време на потисничество, на ново българско самосъзнание и на огнен стремеж към просвета и свобода. вСЕ ОЩЕ ОБАЧЕ, способността на селянинА да вае свръхестествената реалност около себе си с размаха на художник Е НЕОСПОРИМА.

Творбата обединява в себе си християнска и ориенталска мистика с една подобаваща за времето наивност. Изважда чорбаджията от противоречивото повествование за него като незаслужил заможен глупец, или честен трудолюбив спомоществовател на българското освободително движение. Навлизаме в неговото ежедневние и тревоги. Моят блян е, че освен резбовани тавани и извит покрив за имота си, сребърна посуда и фино гравирани кутийки за енфие, седефени пафти за дъщерята и други поръчки от българските майстори занаятчии – то съществува някъде една възможност, при други обстоятелства, той да е поръчал и книга, която да се вписва в контекста на всички тези съкровища и на неговата личност.

Картина:

Петър Морозов (1880-1951)

Чорбаджийска къща в Арбанаси,

Акватинта. Национален исторически музей.

Преди да се потопите в текстовото представяне на книгате, Ви подканям да изгледате филма посветен на изработката, където в още по-голям детайл можете да научите за нея. Той е разделен на три части: Обзор, Вдъхновение и Изработка.

Филм За Творбата

КУТИЯТА

Посрещнати сме първо от кутията, която е съставена от две големи части. Първата служи за легло и е уплътнена с прилежащи елементи, които държат книгата фиксирана. Всеки един от тях е декориран с напечатани парчета хартия / амулети, които после присъстват и в съдържанието. Горният капак също има от вътрешната си страна подобна мозайка. Кутията е изцяло облицована в плътен, червен ленен плат. Той е ръчно подлепен с оризова хартия и нишестено лепило преди прилагането му.

Капаците са допълнително подсилени с по един панел, облицован в тъмна телешка кожа. Тези панели служат, както за цветови контраст, така и за осигуряването на захват при отварянето на кутията.

ПОДВЪРЗИЯТА

Тройната структура на книгата е уникална по рода си и съчетава две срещуположни квадратни книги, разделени под ъгъл от триъгълна книга, която се отваря надолу. Всяка книга има отделна горна корица, но са обединени в едно общо тяло с долната си голяма обща корица.

Квадратните книги са изработени в нео-византийски стил и техните корици са на нивата на обрезите на самото книжно тяло. Заради тази особеност, капителбандите се издигат над тяхното ниво.

Триъгълната книга не споделя този стил и за да се запази разстоянието еднакво между книгите, капителбандите и кориците й са на едно ниво. Друга нейна функция е да съвпада с мястото на стернума при носене и да внася хармония между книжната структура и човешкия гръден кош.

Самите капителбанди са симбиоза от две книговезки традиции. Налице е пришиване, както към книжното тяло, така и към кориците, което е характерно за византийския тип подвързии. Вместо тъкана украса обаче, около ядрото е пришито перфорирано парче кожа, което напомня за някои куриозни случаи от немската готическа подвързия.

Кожените парчета са силно нагънати, докато книгата е затворена, но при нейното отваряне, те се разгъват и показват декорацията си.

Общо, тялото има три гръбнака. Два от тях са на квадратните книги, които са украсени с ажурни кожени нашивки, позлатени в празнините и очертани със сляп печат върху основната кожа. Гръбнакът на триъгълната книга е по-семпло украсен, само със сляп печат.

Този декоративен похват се повтаря и на кориците на квадратните книги с още по-големи и детайлни нашивки.

ТЪКАНИ

майка ми – Гергана Даскалова, направи възможна идеята книгата да се комбинира с художествена тъкан. Изработката на двата колана бе плод на дълги и внимателни усилия, както и преоткриване на технология, която до преди това бе непозната за нея.

Книгата има прикачени към себе си два колана, изтъкани ръчно от мерсеризирани памучни конци. Единият е предимно функционален и служи да осъществи предназначението на изработката да бъде носена като огърлица. Той е скрепен първо към две махагонови основи, изработени и инкрустирани със сребро от баща ми – Иво Даскалов. Самите основи пък са прикачени към кожените издатъци от гръбнаците на двете квадратни книги. Те влизат през кръглите отвори на дървените основи, а след това е изработен декориран кожен възел, който завинаги спира отделянето на колана от подвързията.

Вторият колан е прикачен към горната корица на триъгълната книга и изпълнява хармонизираща декоративна функция. Той отново е прикачен към махагонова инкрустирана основа, която от своя страна е монтирана чрез седем сребърни пирона към корицата. На долния му край, откриваме една изцяло сребърна основа, върху която са закрепени пет висящи амулета, всеки с по една гравирана буква на глаголица. Посланието, което те представят е думата:
О П А З И

Думата задава основната тема на книгата и е често срещана в съдържанието й.

ОБКОВ

Обковът е изцяло изработен от баща ми Иво Даскалов и е предимно концентриран на лицевата част на книгата. Той е изваян от над 100 грама сребро 925 и е монтиран с над 50 сребърни пирона. Декориран е с медни елементи, ажурни украси, седефени вложки и патина.

Най-забележителните елементи от обкова на Суеверния Чорбаджия са неговите пет ъгълчета. Монтирани са по два на квадратните книги и един на върха на триъгълната книга, като обличат ъгъла на корицата от всички страни. Украсата е многопластова като най-долното ниво е дребна ажурна декорация показваща червената кожа под себе си. На второто ниво са споените медни декоративни елементи и медните глави на сребърните пирони. Върхът и акцентът са големите седефени вложки, монтирани здраво в сребърната каса на всеки ъгъл.

Редом с ъгълчетата, особено внимание привличат и клетките за свитъците, разположени в средите на двете квадратни книги. Те са голяма гордост за баща ми, поради факта, че за конструкцията не е използвана нито една спойка. Всичките елементи са здраво занитени един за друг.

В долната си част, клетката има малко лостче, което освобождава горния капак, а пантите отзад позволяват неговото отваряне, за да се развие свитъкът.

Свитъците са изработени от ръчна хартия и ръчно изписани и изрисувани с перо и мастило. Те са обърнати с лице към човек, когато книгата е поставена на врата и са бързо достъпни, кратки молитви, които могат да бъдат прочетени без да се налага книгата да се отваря.

Левият свитък има за основна молитва –

Д О М Ъ Т : П А З Е Н : Ч Е Л Я Д : Т Р У П А

Той е по-домашният и женствен от двата, като в рамките около основната молитва, с цел да се четат редом с нея – са изписани апокрифни имена на Богородица.

Десният свитък има за основна молитва –

З Д Р А В : Р А З У М : Т Е Ж К О : И М А Н Е

Той е по-материалният и по-мъжкият от двата, като в рамките около основната молитва са изписани апокрифни имена на Господ.

Най-скритата част от обкова са петте бутона на задната корица, които служат за стъпала на книгата, когато тя е свалена от врата и поставена някъде.

Те отново са изработени от сребро 925 и скромно украсени с патина и медните глави на пироните си. Бутоните предпазват повърхността на кожата от повърхностите, върху които е поставена.

Последната важна част от обкова са двете закопчалки, които държат цялата конструкция затворена. Те се състоят от четири основи, две от които са на корицата на триъгълната книга и още две – по една на всяка корица на квадратните книги.

Затварянето се извършва от две резета, които минават през отворите на основите и спират движението на кориците. Самите те са прикачени с къси верижки към ъгълчето на триъгълната книга.

СЪДЪРЖАНИЕ

Книгата отвътре представлява един подробен справочник за различни видове магически амулети и символи. В него са включени амулети, както със защитна функция като против болест или предателство, така и с пожелателна роля като за късмет, здраве и любов.

В началото на книгата, както и в нейния край са разположени различни украси. Първите, които се виждат са тези, разположени от вътрешната страна на горните корици. Със същата стилистика е и най-голямата украса, разположена именно на голямата задна корица. Освен тях, всяка книга си има своя собствена заглавна страница, съоветно за:

КНИГА БУКВИ

КНИГА ЗНАЦИ

Триъгълната книга е без описание, заради шифъра вътре, които ще представим след малко.

КНИГА БУКВИ съдържа в себе си 40 азбучни амулета с различни предназначения. Всеки от тях е със специална подредба на буквите, изписани на глаголица в пространство от 7х7 полета.

Самият амулет е изписан на горната страница, а на гърба е предназначението му на кирилица.

И трите книги са от ръчна хартия, 50% памучни влакна и 50% суровина от работилницата. Страниците им са украсени с ръчно печатани рамки, а изписването е изцяло на ръка.

КНИГА ЗНАЦИ е разполжена от дясно и по съдържание е огледална на лявата книга. Всичките 40 амулета са със същото предназначене като азбучните, но тук е представена тяхната графична форма. Използвахме 5 автентични амулета от български амулетен ръкопис от 17 век, а останалите 35 са лично наши дизайни на база оригиналната стилистика.

За всеки амулет бе изработен ръчно гравиран печат от линолеум, след което те бяха напечатани с червено мастило върху страниците.

Особена роля играе съдържанието на триъгълната книга. Всяка страница съдържа по три букви – на всеки ъгъл на триъгълната рамка. Интересна особеност е, че на някои страници до някоя от буквите може да се открие точка. Тази точка е основна част от шифърът, който разкрива най-големия амулет в Суеверния Чорбаджия. Подробностите са оставени на читателя да открие.

КОНЦЕПЦИЯ И ВДЪХНОВЕНИЕ

Основната идея на изработката е да пренесе един аристократичен тип книга във време и общество, в което аристокрация липсва. БЪЛГАРСКАТА КНИГОВЕЗКА ИСТОРИЯ е като пъзел с много липсващи части, които е невъзможно да бъдат открити. Тази книга е една малка нова част към стария пъзел.

Първото и основно вдъхновение за тази книга и по-конкоретно – нейното съдържание са два български ръкописни паметника от 17 и 18 век. По-ранният документ е без заглавие и автор, но съдържа множество апокрифни молитви и набор от магически изображение с различни предназначения. На база на именно тяхната стилистика изработихме печатите в нашата книга.

Вторият документ е „Никетовото Сборниче“, което е много подобно по цел и съдържание, но има придадената връзка с личността на собственика си. Всички молитви и символи вътре са адресирани да бъдат в полза на собственика – Никета. В последствие обаче, именно тези споменавания са задраскани от новия собственик, с цел да пренасочи силата към себе си.

Следващото значенително влияние са някои екзотични примери от западноевропейската книжна история – именно многокомпонентните книги.

Особено този конкретен пример е използван като основа за Суеверния Чорбаджия, но конструкцията е усложнена с наличието на трета, триъгълна книга по средата.

The left-hand label reads: ‘Oracula sacra William Freemantle’s 1765’. The right-hand label reads ‘Si quis loquitur, loquatur ut eloquia dei I. Peter. 4. II.’

Този тип подвързии са куриози на историята и са предимно специални изработки за екстравагантни поръчители. Една от теориите за тяхното съществуване е, че предлагат едно разсейване и забавление по време на иначе понякога скучните и продължително богослужения в църквите. Разбира се, могат и просто да бъдат един страхотен акцент в библиотеката. Несъмнено, във време, в което книгата е така или иначе скъпа, ръчно печатана или писана, ръчно подвързана придобивка, то тези примери остават достъпни най-вече за заможни и влиятелни хора.

Triple Dos-a-Dos Binding: ‘Étrennes Patriotiques’ and ‘Almanac pour l’Année 1785’

Периодът, в които Суеверният Чорбаджия се намира, няма българска аристокрация, няма и висши държавни и военни постове поради Османското иго. Едно време, в което българското население е обезправено и лишено от възможността за самостоятелна политическа, икономическа и културна изява. В тази картина, намерих възможност само една личност да може да си позволи подобна изработка – чорбаджията.

На първо място трябва да се каже, че самата дума чорбаджия е турска и първоначално е означавала човек заемащ службата повар на чорба – главната храна в еничерския оджак. Чорбаджи-башии са били началниците на чорбаджиите в този оджак.

Прочее, чорбаджия е онзи, който готви храна, който дава храна, и турчинът, който е обикалял в българските земи, е намерил за най-правилно да нарече с думата чорбаджия този, у когото е “кондисвал” – оставал на нощувка, и който му поднасял храна, чорба и пр. Чорбаджията не е могъл да не бъде що-годе богат – състоятелен. По-късно, чрез разширително прилагане, чорбаджия е бил всеки домовладика, всеки домакин, стопанин на дом и имот. Думата чорбаджия, прочее, е била почетна титла, която обаче турците прилагали изключително за християните, у нас само за българите. Турчинът не е могъл да бъде чорбаджия. Той е ага, ефенди, бей и пр. Християнинът не е могъл да бъде нито ага, нито ефенди, а за бей, което ще каже княз, и дума не е могло да става.

Чорбаджиите в Елена също, както чорбаджиите в Трявна, Габрово, Тетевен, Етрополе, Копривщица, Търново, Казанлък и другаде са били хора повече или по-малко състоятелни или пък влиятелни. Последните се били издигнали всред своите съселяни и съграждани, благодарение на своя ум, на своята будност, на умението си да се представят, да се докарват, да говорят, да убеждават, да решават и да се налагат със своя нравствен и умствен авторитет. И Елена, и Копривщица, и други места знаят за чорбаджии, а не боляри, т. е. не богати, които обаче, със своите лични качества са се издигали и са принасяли големи услуги на мястото, където са живеели.

–Из Еленски сборник, от С. С. Бобчев, 1931 г.

Повикът срещу чорбаджиите не утихна вече никога в българския печат от неговото основание досега… Още в 1857 г. „Българска денница” даваше потресающи сведения за тоя вид крепостничество, в което българското селско население около Елена бе поставено спрямо няколко семейства, облечени от турските султани с феодална власт. „По сичка България се оплакват от чорбаджиите и разказват ни, че тия чорбаджии са по-лошави и от турците и фанариотите. Ние вярваме, че всичко това е истина, защото хиляди доказателства стърчат пред очите ни”, пишеше в. „Свобода” в 1872 год…

Без съмнение имаше между чорбаджиите хора патриоти и добродетелни. „Както между старите чорбаджии, пишеше „Македония”, имаше достойни и народни человеци, които правеха въобще почест на народа, тъй между днешните млади чорбаджии мнозина знаеме ний человеци, с чувства и колко годе просветени, да разберат и да се трудят за доброто на народа си, затова и отблъскваме укорът въобще върху чорбаджиите.”… Следваха обвинения, че чорбаджиите заграбвали църковни имоти, присвоявали си училищните сгради, злоупотребявали с народните подаяния, с една реч упражнявали „едно решително владение и тиранизъм върху бедний народ.”… В чорбаджийството революционерите виждаха някакво многоглаво чудовище, седнало на главата на българския народ и впило в него своите нокти. За тях думата чорбаджия значеше чисто и просто шпионин.

-Из „Строителите на съвременна България” том І, С. Радев

Азбучните амулети и шифрованият амулет от триъгълната книга са до голяма степен вдъхновени от магическия квадрат накрая на Александровото Четвероевангелие.

За мен беше много вълнуващо да разбера, че в богослужебна книга като Евангелие, и то поръчано от самия Цар, може да присъства такъв елемент на такова важно място.

Почти всички писмени амулети в Суеверния Чорбаджия са изписани на глаголица. Една от първите български писмености, редом с кирилицата, в днешно време тя е практически неизползваема, освен в сферата на научните изследвания.

Моето желание е тя да намери едно ново и свежо място в българското изкуство. Било то чисто по графичен начин, за да не се изтриват формите от съзнанието на хората, но и като обогатител на значението на текста. В този ред на мисли, въпреки че самата писменост е характерна и използвана със старобългарския език, можем да си я присвоим отново в съвременния български, не за да заместим кирилицата, но за да добавим малка част от културното си наследство в съвременните художествени творби.

Украсите на вътрешните корици и заглавните страници на книгата са изцяло вдъхновени от множеството примери за заставки от старите ни ръкописни паметници.

Подобно на глаголицата, византийската подвързия е едно съкровище за земите не само на България, но целия Балкански полуостров, че и още по-далеч. Нашата ръкописна и книговезка традиция е изцяло започната от византийския начин на изписване и подвързване, но за жалост традицията е прекъсната отдавна поради ред исторически обстоятелства. Вярвам, че тя отново може да намери място в нашето ежедневние, не за да замести печатната книга, но да намери мястото си в съвременното книжно изкуство в този ареал.

Кожените нашивки на книгата мога да оприлича най-адекватно като прародител на днешните фини кожени вложки на съвременните дизайнерски подвързии. Те са вдъхновени от грубите кожени ажури, характерни за различни обувки, сандали, колани и други кожени аксесоари от миналото.

Творбата В МОМЕНТА СЕ ПОМЕЩАВА В ЧАСТНА КОЛЕКЦИЯ

Menu