Съвременен Прочит на Средновековната Книга за Пояс.

История и Етапи от Изработката

Малко История

Книгите за пояс са били разпространени в средновековна Западна Европа, най-вече сред духовници и аристократи. Този тип подвързия предоставя възможност за лесно пренасяне в различни климатични условия, лесен достъп до текста, както и известна защита против кражба. Освен тези чисто утилитарни функции, служи и като символ за добро положение в обществото, тъй като предполага известна заможност, но и начетеност на носещия. 

Не изглежда да има един стандартен начин за изработката на такъв тип подвързия. До голяма степен, основните й качества са следните:

  • Наличието на специфичното протежение на кожата от долната и горната страна на книгата. Към долната част е дългото протежене, на което се поставя възелът и служи за прикрепяне към пояса. Горната част ( висяща надолу ), също има късо протежение, което предпазва книжното тяло най-вече от стичаща се вода.
15th Century Manuscript of Boethius’s Consolation of Philosophy (Yale, Beineke Library Ms 84)
  • Възелът може да изглежда по много различни начини, но изпълнява една и съща функция да се закрепва за пояса.
    • Някои са оборудвани с връзки.
    • По-просто направените могат да бъдат едно обикновено връзване на протежението, за да се получи дебел възел и да се изреже излишната част. 
    • Други имат накрая си халка.
    • По-сложно направените, обикновено са някакъв вид кожена плитка.

Шиенето и скрепянето към кориците е каквото е било характерно за периода. Най-често шити на канапи или кожени ленти, с дървени капаци. 

Информацията за този тип подвързия е доста разпокъсана и далеч не са толкова изследванията, колкото за по-разпостранените начини на подвързване по това време.

Най-полезните източници, освен снимковия материал на музеи и библиотеки бяха следните ресурси.

  1. Smith, Margit; Bloxam, Jim. The Medieval Girdle Book Project. The International Journal of the Book, 3, no. 4 (2005/2006) <http://www.artesdellibro.com/pdf/medievalgirdlebook.pdf> (16.11.2018)
  2. Mesmer, Renate. The Medieval Girdle Book. Skin Deep, 40 (Autumn 2015) <http://www.hewit.com/skin_deep/?volume=40&article=1> (16.11.2018)
  3. Szirmai L.A.: The Archaelogy of Medieval Bookbinding, Ashgate 1999, ISBN-0 85967 904 7

Моят Проект

За моята книжка, исках да постигна този характерен средновековен вид, но и да осъвременя някои от грубите аспекти на класическата изработка. 

Книжното тяло е шито на 3 канапа, като канапите на капителбандите влизат също в корицата.

Закопчалките са две и са напрвени от кожена плитка, с 4 ленти и ядро от сплетен канап.

Те са пришити към квадратни вдлъбнатини, изрязани в двойната корица. След което съм сложил тънко парче картон, за да изравня отново повърхността.

При класическия вариант, корицата от страната на дългото протежение се вижда, поради липсата на подгъв от тази страна. На мен ми се щеше да я скрия и затова се наложи поставянето на две парчета кожа, преди окончателното подвързване.

След като повърхността от външата страна бе изшкурена, за да слепне по-добре, трябваше да се подготви голямото парче кожа за подвързване. 

Най-съществената промяна в цялата сглобка е, че исках да се виждат двата капителбанда на книгата. Това означаваше, че дългото протежение трябва да бъде сцепено по средата и всъщност да е от две съставни части, а не едно цяло. По-късото протежение го изключих изцяло.

При подгъването трябваше да се направят дупки за двата каиша на закопчалките и да се подгъне кожата на протежението. Това създаде известни затруднения, тъй като трябваше подгъвът да се слее с този на корицата. Не го бях предвидил изцяло как да стане и се наложи изтъняване на кожата в неподходящи условия.

Капителбандите са плетени с кожени ленти, в готически стил и са от контрастираща, по-тъмна кожа. 

Идваше трудната част, при която двете части на протежението трябваше да се свържат и върха да се оформи възелът. Смачках двете парчета равномерно на върха, заших ги и омотах конеца, за допълнително стягане. Последва втора намотка от канап, за да се постигне някакъв обем. Полученото топче облепих с кожена лента, за да се фиксира всичко.

Полученият вързоп бе надупчен, за да се направи същата плетка, каквато и на капителбандите, само че този път с по-дебела лента.

Всичките етапи по подвързването приключиха и следваше декорацията на кожата и добавянето на металните апликации. За да не изневеря на стария дух, направих украсата само със сляп печат, без предварително разграфяване, а просто ей така на око.

След това, с тефтерчето отпътувахме към работилницата на баща ми, за да изработим сребърните обкови.

Той изтъни парче сребърна ламарина и я разчерта, за да се изреже основата.

Ъгълчетата бяха оборудвани с малки бутони, на които книгата да стъпва като се постави на маса, гравирани, полирани и патинирани. След това бяха скрепени към кориците със сребърни пирончета. 

Най-сетне книгата беше готова. Все още съм изумен, колко работа всъщност отива за една такава изработка. Такъв малък размер книга, ако беше подвързан по по-конвенционален начин би отнел 1/3 от времето, което тази подвързия изискваше. Резултатът обаче е наистина като от друга епоха.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *