Свитъкът ОРИС


Една различна книжна форма

Свитъкът орис е обителта на едно мое стихотворение.

— СТОПАН


ОРИС разказва за една измъчена душа, на която е наредено да убие собствения си цар. Героят се лута в едно мъчително безвремие около печалното събитие и той се вижда, както преди деянието, така и след гибелният му край. Царят, предвидил смъртта си, унищожава цялото си владение, а неговият насилник от гузна съвест слага край на собствения си живот в момента, в който неговият цар издъхва. Това, че разказва тази история след смъртта си, подсказва, че се е сбъднало предсказанието на героя да е обречен на мъки отвъд живота.


„ОРИС“


ГОНЕН ПАК ОТ БЕСЕН ЗВЯР,
БЕЗСИЛЕН НОСЯ ЛОШ ТОВАР.
ЩЕ ИМА ЛИ ЗА МЕН ЗОРА?

КОПНЕЯ ЗА БОЖЕСТВЕН ЦЯР,
НО РОБ НА ГРЕШЕН ГОСПОДАР
ВО АДСКИ МЪКИ ЩЕ ГОРЯ.

КЛЕЧА СЛАБ НО ВЪОРАЖЕН,
СО СВЕТЛИ АНГЕЛИ ДО МЕН.
ЗЛАТЕН ЖЕЗЪЛ У ДЕСНИЦА.

САМ НАСРЕД ГОРЯЩ ТЕРЕН,
ПРОКАЖЕН, ГНИЛ И НАРАНЕН,
ГРОЗНА БИЯ СИ ПЛЕСНИЦА.

СЪХНЕ КРЪВ НА РОД ВЕКОВЕН,
СТЕНЕ ПОД КАЛТА ЗАРОВЕН,
ПРЕКЪРШЕН СВЕТЛИЯ НИ ЦАР.

БИТ, ПРЕДАДЕН И ОТРОВЕН,
ГЛУХО ШЕПНЕ МИ ВИНОВЕН,
ЧЕ САМ Е ПЛАМНАЛ ТОЗ ПОЖАР.

ЦАРЯТ ОМАЛЯ, ИЗДЪХНА.
МИГОМ МУ ПЛЪТТА ИЗСЪХНА.
ВИК НЕЧОВЕШКИ ИЗРЕВАХ.

ПОСТОЙ, НОВ ЖИВОТ ЩЕ ВДЪХНА,
АЛА МИ ГЛАСЪТ ЗАГЛЪХНА
И ТЪЙ ДО НЕГО АЗ УМРЯХ…

Свитъкът бе най-подходящата книжна форма да съхраним един толкова кратък, но натоварен със значение текст. Баща ми Иво Даскалов се зае със сложната задача да намери инжинерно решение за направата на тялото на това изделие. Аз пък се заех с изписването и декорацията на стихотворението. Това е направено от двете страни върху ръчната ми хартия, която нарекох „Сердика“ с 50% съдържание на памук и обогатена с минерални води от Софийските централни извори.


Тялото на свитъка е изработено от махагонова основа, съхраняваща сребърния въртящ механизъм и е обковано с капаци от сребро 925. Общите размери на тялото са 8х2х2 см, а на самия свитък 28х3.5 см.



Видео Представяне на Творбата



Книгата в момента се помещава в частна колекция